Английският език в миналото и сега


Да поговорим за историята на английският език.
“Study the past -define the future

Преди хиляда години, във време, когато се формирали корените на модерна Европа, Западната й част символично била разделена на три: на Изток били хората, говорещи на славянски езици, по средата – герамоноговорящите, на запад – народите, говорещи романски езици (водещи началото си от латинския). А в най-отдалечните части на Западна Европа живеели келтите.

В тези дни Англия била Германска страна, а хората говорели на език, чиято разновидност бил германския, включително и форми на англосаксонски и датски, както и келтски.

През 1066 Англия била завладяна от норманите, идващи от Франция. Заедно с норманите, в английските земи се установил и нормандския език, разновидност на романските езици.

В годините, които последвали, благородното общество на Англия говорело на френски и четяло на латински, докато обикновените хора говорели на англосаксонски.

Като цяло, най-често срещаните думи в английски език са германски. „Функционалните думи“ – предлози, съюзи, местоимения и т.н – почти всички произлизат от англосаксонски.  Сър Уолтър Скот посочва в творбата си „Айвънхоу“, английският език има отделна дума за животното и дума за месото на животното – едната на норманите, а другата – на германите. Латинските думи са имали по-висок статус, от англосаксонските и тази тенденция се засилва по време на Ренесанса, когато професионалната лексика влезе в английския чрез латинския, пряко или чрез французите. По този начин, латинската дикция става белег на образованието, а оттам и на социалния статус. Откриваме тази тенденция и в деловия и тържествен език, именно защото, такава е речта на висшата класа. Грубият език е езика на германите – англосаксонския – почти всички четирибуквени думи, например, са англосаксонски. Социални предразсъдъци издигат латинските думи над германските. Въпреки това латинския език се превръща в синоним на прикритост, лицемерие, характерен за елита, а германските думи, от друга страна на искреност и откровеност.

Тъй като живеели рамо до рамо, двата езика неизбежно започнали да си взаимодействат. Норманско-френския станал англо-нормански, а староанглийския усвоил значително количество лексика от англо-норманския и по този начин, с течение на времето се формирал Средновековния английски език.

Той бил доста по-различен от останалите европейски езици по това време – отчасти германски (особено в речника на ежедневието и граматиката) и отчасти романски (езикът на елита, аристокрацията и литературата). 

В крайна сметка, тъй като средновековния английски бил езикът на по-голямата част от населението, той се превръща в доминиращия език в Англия и от 14-ти век, е на път да се превърне в национален език, използван не само в ежедневието, но и в официалните и административни дела, и в литературата.

Впоследствие английският измества латинския от ролята му на църковен език. Библията е преведена на английски език през 14 век, но едва след Реформацията през 16 век, английският език се превръща в език на църковните служби. От този момент английският трайно бил установен като официален национален език на Британия.

Английският става национален език в момент от историята, когато колониалната експанзия започва своя ход. Английският език бил писмения и говоримия език на първите мъже и жени от Великобритания, заселили се в Северна и Южна Америка. Това е езика, който обиколил света с първите английски търговци, авантюристи и мисионери.

До 1700 година, Англия се превръща във водеща нация в света от гледна точка на международната търговия. Благодарения на този факт английския език се превръща в международния език на търговията.

Днес английският е водещия световен език. Той е първи език във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и в някои други страни като Уганда и Ботсуана. Около 460 милиона хора в света говорят на английски език. Той е и основен в Индия, Южна Африка и в редица части в Африка и Азия.

Английският е и международния език на търговията, бизнесът, дипломацията и туризма. Всеки млад човек, уважаващ себе си и желаещ да се реализира в професионален план трябва да знае английски език. Само тогава възможностите му са неограничени.